Дисциплината в предучилищна възраст

Когато говорим за дисциплина, често се има в предвид " да учиш и да направляваш". Според мен този термин, който често е натоварен с отрицателно значение изисква посвещение от страна на майката или
значимия възрастен постоянно да обучава и поддържа правилното поведение, но не с авторитарност и власт, а с любов и търпение.
Над всичко останало децата трябва да бъдат обичани, дисциплината идва след установяването на позитивна обратна връзка на обич. При създаването на внимателна и търпелива среда , децата ще научат
какви са правилата, ще разберат че тяхното поведение може да доведе до значими последствия и постепенно ще придобият самоувереност и самоконтрол. Между 1 и 4 годишна възраст децата започват да разбират, че са способни да изразяват своите нужди и желания на възрастните. През този период те имат изключително слаба способност да разбират защо нуждите и желанията им не се изпълняват от
родителите, веднага щом са ги изявили. Това преживяване предизвиква огромно разочарование и отделните деца се различават много в способността да им да приемат това разочарование.

Тези деца, които не приемат лесно инструкциите на майката или на значимия възрастен често удрят предмети в пода, блъскат други деца или се опитват да се самонаранят. Ето няколко възможни подхода, чрез които можете да се справите с негативното поведение в детето по позитивен начин:

1. Установете ясни, лесни очаквания и граници, които мога да бъдат лесно разбрани.
Пример: " Трябва да се отнасяме дружелюбно един към друг" звучи добре, но не е много точно. Използвайте думи, които ще покажат чувствата ви : " Ядосана съм, защото не удряме другите хора"., защото те по- точно определят нежеланото поведение и предлагат алтернатива на действие.

2. Когато е възможно (особено за по- малките деца) въобще не обръщайте внимание на нежеланото поведение, а вместо това пренасочете вниманието на детето към някакво друго занимание.
Пример: Кристиян удря с юмрук парчетата пъзел на масата . " Кристиян изглежда си свършил с пъзела" Ела и виж как този голям
камион носи толкова много блокчета".

3. Ако детето не желае да се включи в заниманието, изразете избора на друга дейност без да се поддавате на нежеланото поведение.
Пример: "Кристияне, можеш да се занимаваш с нещо друго или да продължиш да редиш пъзела, ако искаш, но не можеш да удряш пъзела. Ако продължаваш ще трябва да ти взема пъзела. "Искаш ли да го довършеш или да поиграеш с камиона?" (тук се появява и възможността за изграждане на алтерантива).

4. Ако детето продължава с негативното поведение, направете всичко възможно последствията да са тясно свързани с поведeнието му.
Пример: " Кристияне, понеже разкъса пъзела няма повече да играеш с пъзели до края на деня. Може би утре ще можеш да опиташ отново да го подредиш правилно".

5. Когато е възможно говорете на детето лично за нежеланото му поведение. Това помага да поддържате у детето чувството му за самоуважение и е много важно при по- големите деца. Никога не
излагайте публично веправилното поведение на детето.

6. Винаги обръщайте голямо внимание на децата, когато някое е направило нещо полезно или хубаво. Опитайте се да споменавате името на детето пред други възрастни или пред неговите приятели, когато
хвалите правилното поведение.
Пример: "Вижте, каква прекрасна работа свърши Кристиян, като събра играчките наоколо. Сара и Симона са събрали всички моливи. Как добре чистите всички, много съм щастлива да видя как работите заедно. Сега ще имаме повече време за четене на истории."

7. Когато имате изключително трудно дете, опитайте се да намерите нещо, което детето наистина хаесва и използвайте това занимание като подтик за позитивно поведение.
Пример: " Кристияне, знам колко обичаш да си играеш с червената топка. Ако успееш да завършиш пъзела без да удряt с юмрук по масата, ще получиш топката пръв, когато излезем навън да играем".

8. Когато някое дете изгуби играчка или някаква привилегия поради негативно поведение, правилно е да съчувствате на детето, като не се поддавате на желанието му да получи играчката обратно.
Пример: " Кристияне, знам колко си тъжен, понеже днес не можеш да получиш пъзела повече. Утре ще ти помогна да го подредиш правилно.

Искаш ли сега да разгледаш някоя книга?
Вместо заключение просто искам да припомня отново, че голямо е предизвикателството децата да се научат, че е добре да чувстват и да изразяват емоциите си, но по- сигурни и позитивни начини на
поведение и действие. С ясни очаквания, които са лесни за разбиране, с постоянно напомняне и похвала при успех в спазването на тези очаквания, и с бързи и разумни реакции на неправилното поведение,
децата ще се чувстват приети, разбрани, сигурни и уверени в семейната, приятелската и учебната среда. След време децата ще се по- способни да контролират собственото си поведение и ще са по-щастливи , заради търпеливата, постоянна и навременна грижа, коятосте им дали.